За родителите

Детето тръгва на градина – какво да очакваме

1. Ще плачете – всички ще плачете. Детето, вие, баба му, другите деца и родители, които ще срещате в градината. Всъщност досега не сте се заслушвали, но след 15 септември до около 15 ноември всяка година сутрешното минаване край детска градина е като филм на ужасите – тежко визуално и слухово преживяване.

 2. Ще научите всички потайни кътчета около и в детската градина, подходящи за шпиониране. Докато го правите, ще срещнете други дебнещи майки и баби, с които можете да обменяте горещи новини от фронтовата линия.

 3. Ще намразите учителката. Защото не е достатъчно сърдечна, защото е прекалено сърдечна (тая жена сигурно се преструва), защото е твърде млада и няма достатъчно опит, защото не е достатъчно млада и вероятно не познава модерните обучителни техники, защото детето ви плаче, като я види, а по-късно и защото детето ви тича към нея и забравя да ви целуне.

4. Ще намразите себе си. Защото вие сте тази, която е предпочела да отиде на работа, вместо да остане вкъщи и да се грижи за детето си. Или защото сте родили още едно дете и не сте достатъчно оправна да се справите с две наведнъж. Или защото просто искате да си починете малко.

 5. Ще се притеснявате, че детето е гладно и жадно. Ама той не яде лютеница! Ама той не обича мляко с ориз! Това обаче е вашата версия за детето ви. Истината е, че това е мястото, където могат да се научат да ядат неща, които вкъщи категорично са ви отказвали. Вярно е, че понякога учителките не успяват да предлагат вода на всичките 30-ина и повече деца. Но това е прекрасна възможност детето ви да се научи да си иска или само да си сипва.

 6. Ще говорите само за това – навсякъде и на всеки. Очите ви ще се насълзяват в най-неподходящи моменти. Не е изключено да избягате с хлипане от някоя свръхважна среща само като се сетите за сутрешното водене до градината. Ще мине.

 7. Ще разберете, че сополите са неизбежни и неизлечими. Нещо като прелетните птици, но на обратно – появяват се през есента и изчезват напролет. И дори от време на време ще ви минава еретичната мисъл, че не са болест. Така де, възможно ли е детето ви да е болно 210 дена в годината? И ако е така, защо не ви дават болнични 210 дена в годината?